Горска растителност

Горите в България се отличават със следните особе-ности: дълъг период на възстановяване (между 50 и 100 г.); промени в гео-графското им разпространение – резултат от експлоатация или залесяване; малък прираст на запасите на единица площ. В миналото горите са заемали обширни територии, а днес – само около 35 % Около 85 % от горските ни ресурси са в планинските райони: най-разпространените широколистни гори са дъбовите и буковите. Първитезаемат ограничени площи с надморска височина между 800 и 1000 m. Представени са от летен и зимен дъб, цер и благун, а в южните по-топли части – от космат дъб и келяв габър. Дъбът е най-разпространен в Странджа. Поясът на буковите гори се намира на 1000–1500 m н. в. Разпространен е във всички планини, но площите му са най-големи в Западна и Средна Стара планина. Влаголюбивите широколистни видове върба, топола, елша са разпространени по заливните тераси на речните долини, по поречието на р. Дунав и на дунавските острови. По долините на черноморските реки Камчия, Батова, Ропотамо, Велека има лонгозни гори , в които преобладават ясенът, брястът, дъбът и различни увивни растения. Поясът на иглолистните гори е между 1300 и 2100 m и е представен от смърч, ела, черен бор, бял бор. Бялата и черната мура се срещат до 2300 m и бележат горната граница на горите. Иглолистните гори са разпространени в Рила, Западни Родопи, Северен Пирин, Витоша и Стара планина.