Храстовата растителност

принадлежи към вторичните съобщества, тъй като се появява след изсичането на горите. Към широколистните храсти се отнасят глогът, шипката, трънката, драката и др. В планините между 1600 и 2500 m са разпространени и иглолистните храсти (хвойна и клек), а на височина между 2500 и 2925 m и алпийска тревна растителност, в която участват и глациални реликти (тревиста върба, сребърник, омайниче и др.). Поясът на тревните алпийски съобщества е най-добре представен в Рила и Пирин. Представители на средиземноморската храстова растителност са червената хвойна, лавровишнята, странджанската зеленика и др.